Синодалната Библия, Битие, Глава 44. is available here: https://www.bible.promo/chapters.php?id=10044&pid=3&tid=1&bid=72
Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible

Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Старият завет / Битие

Синодалната Библия - 1924

Битие Изход

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50

1 Тогава заповяда (Иосиф) на домакина си и рече: напълни чувалите на тия люде с храна, колкото могат да носят, а всекиму среброто тури при устата на чувала му;

2 а моята чаша, сребърната чаша, тури при устата на чувала на най-малкия, заедно със среброто за купеното от него жито. И той направи, според както му рече Иосиф.

3 На сутринта, като се съмна, човеците бяха изпратени, те и техните осли.

4 Още не бяха отминали далеко от града, рече Иосиф на своя домакин: иди, стигни тия човеци, и, като ги настигнеш, кажи им: защо заплатихте зло за добро? (защо откраднахте сребърната ми чаша?)

5 Нали с тая чаша пие господарят ми? той и гадае с нея; лошо сторихте с това.

6 Той ги настигна и им каза тия думи.

7 Те му рекоха: защо нашият господар говори такива думи? Не, твоите раби няма да сторят такова нещо;

8 ето, среброто, което бяхме намерили при устата на чувалите си, върнахме ти назад от Ханаанската земя; та как ще откраднем от дома на господаря ти сребро или злато?

9 у когото от рабите ти се намери (чашата), нему смърт, а ние ще бъдем роби на нашия господар.

10 Той рече: добре; както рекохте, тъй нека и бъде: у когото се намери (чашата), той ще ми бъде раб, а вие не ще бъдете виновни.

11 Те всички бързо снеха чувалите си на земята и отвориха всеки своя чувал.

12 Той претърси, като захвана от най-стария и свърши с най-малкия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

13 Тогава те раздраха дрехите си и, като натовариха всеки своя осел, върнаха се в града.

14 Иуда и братята му дойдоха в дома на Иосифа, който си беше още вкъщи, и паднаха ничком пред него.

15 Иосиф им рече: какво сторихте? нима не знаехте, че такъв човек, като мене, бездруго ще отгатне?

16 Иуда рече: какво да кажем на нашия господар? какво да говорим? с какво да се оправдаем? Бог намери неправдата на твоите раби; ето, ние сме роби на нашия господар, и ние, и оня, в чиито ръце се намери чашата.

17 Но (Иосиф) рече: не, това няма да сторя; роб ще ми бъде оня, в чиито ръце се намери чашата, а вие си идете смиром при баща си.

18 И приближи се Иуда при него и рече: господарю, позволи на твоя раб да каже дума в ушите на моя господар и не се гневи на твоя раб; защото ти си също, каквото и фараонът.

19 Господарят ми бе питал рабите си, като рече: имате ли баща или брат?

20 Ние отговорихме на нашия господар, че имаме престарял баща, и (той има) най-малък син, син на старините му, чийто брат умря, а той остана едничък от майка си, и баща ни го обича.

21 А ти бе казал на рабите си: доведете го при мене да го видя.

22 Ние казахме на нашия господар: момчето не може да остави баща си; ако го остави, баща му ще умре.

23 Но ти рече на рабите си: ако не дойде с вас най-малкият ви брат, да се не вестявате повече пред лицето ми.

24 Когато отидохме при твоя раб, нашия баща, обадихме му думите на моя господар.

25 И рече баща ни: идете пак и ни купете малко храна.

26 Ние рекохме: не можем да отидем; а ако бъде с нас най-малкият ни брат, ще отидем; защото не можем да видим лицето на оня човек, ако не бъде с нас най-малкият ни брат.

27 И рече ни твоят раб, нашият баща: вие знаете, че жена ми роди двама синове:

28 единият отиде от мене, и аз рекох: бездруго е разкъсан; и го не видях досега;

29 ако вземете и тогова от очите ми, и се случи злочестина с него, ще свалите седината ми с тъга в гроба.

30 Сега, ако отида при твоя раб, нашия баща, и не бъде с нас момчето, с чиято душа е свързана неговата душа,

31 той, като види, че няма детето, ще умре; и рабите ти ще свалят седината на твоя раб, нашия баща, с тъга в гроба.

32 При това аз, твоят раб, се наех да отговарям пред баща си за момчето, като рекох: ако ти го не доведа (и го не изправя пред тебе), ще остана виноват пред моя баща през целия си живот.

33 И тъй, нека аз, твоят раб, остана вместо момчето роб на господаря си, а момчето нека върви с братята си:

34 защото, как ще отида при баща си, ако момчето не бъде с мене? Аз бих видял злочестината, която би постигнала баща ми.

<< ← Prev Top Next → >>