Библията, 1-а Царе, Глава 20. is available here: https://www.bible.promo/chapters.php?id=10256&pid=11&tid=1&bid=73
Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible

Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Библията / Старият завет / 1-а Царе

Библията - Veren's Contemporary Bible, 1871

Рут 1-а Царе 2-а Царе

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

1 Тогава Давид избяга от Навиот в Рама и дойде и каза пред Йонатан: Какво съм сторил? Какво е беззаконието ми? И какъв е грехът ми пред баща ти, че търси живота ми?

2 А той му каза: Да не бъде! Няма да умреш! Ето, баща ми не върши нищо, голямо или малко, без да ми каже. И защо баща ми да крие това нещо от мен? Не е така!

3 Но Давид продължи и се закле, и каза: Баща ти добре знае, че съм намерил благоволение пред теб, и си е казал: Нека Йонатан не знае това, за да не се наскърби. Но жив е ГОСПОД и жива душата ти — само една крачка има между мен и смъртта!

4 Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото желае душата ти, ще го направя за теб.

5 И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние, и аз трябваше да седна да ям с царя. Но нека си отида и да се крия на полето до третата вечер.

6 Ако баща ти изобщо забележи, че ме няма, кажи: Давид настоятелно поиска от мен позволение да изтича до града си Витлеем, защото там се прави годишната жертва за целия му род.

7 Ако каже така: Добре! — значи има мир за слугата ти; но ако се разяри много, да знаеш, че злото е решено от него.

8 Затова покажи добрина към слугата си, защото ти си въвел слугата си в ГОСПОДЕН завет със себе си. Но ако в мен има беззаконие, ти ме убий, понеже защо да ме водиш при баща си?

9 А Йонатан каза: Далеч от теб това! Защото, ако знаех със сигурност, че баща ми е решил злото да дойде върху теб, нямаше ли да ти кажа?

10 Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори остро?

11 А Йонатан каза на Давид: Ела, нека излезем на полето. И двамата излязоха на полето.

12 И Йонатан каза на Давид: ГОСПОД, Израилевият Бог, е свидетел! Ако утре около това време или на третия ден разпитам баща си и ето, има нещо добро за Давид, и не изпратя веднага до теб да ти го съобщя,

13 нека така да направи ГОСПОД на Йонатан и така да прибави! Ако баща ми иска зло против теб, ще ти го съобщя и ще те изпратя да си отидеш в мир. И ГОСПОД да бъде с теб, както е бил с баща ми!

14 И не само докато съм жив да ми окажеш милост ГОСПОДНА, за да не умра,

15 но и от моя дом да не отсечеш милостта си до века, даже и когато ГОСПОД изтреби от лицето на земята всеки от враговете на Давид!

16 И Йонатан направи завет с Давидовия дом и каза: ГОСПОД да изиска от ръката на Давидовите врагове!

17 И Йонатан накара Давид да се закълне отново заради любовта си към него, защото го обичаше, както обичаше душата си.

18 И Йонатан му каза: Утре е новолуние; ще забележат, че те няма, защото мястото ти ще остане празно.

19 А на третия ден слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня на събитието, и остани при камъка Езил.

20 И аз ще изстрелям три стрели към страната му, като че ли стрелям по цел;

21 и ще изпратя там момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа изрично на момчето: Ето, стрелите са по-насам от теб, вземи ги! — тогава ела, защото има мир за теб, няма нищо — жив е ГОСПОД!

22 Но ако кажа на младежа така: Ето, стрелите са по-нататък от теб! — тогава иди по пътя си, защото ГОСПОД те е отпратил.

23 А за това, което аз и ти говорихме, ето, ГОСПОД е свидетел между мен и теб до века.

24 И Давид се скри на полето. А когато дойде новолунието, царят седна на трапезата, за да яде.

25 И царят седна на мястото си както друг път, на мястото до стената. И Йонатан стана, а Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.

26 Но Саул не каза нищо в онзи ден, защото си помисли: Нещо му се е случило; нечист е, сигурно е нечист.

27 А на следващия ден, втория от новолунието, когато мястото на Давид пак остана празно, Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде на трапезата нито вчера, нито днес?

28 Тогава Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мен да отиде във Витлеем,

29 и каза: Пусни ме, моля те, защото родът ни има жертва в града и брат ми сам ми поръча да бъда там. И сега, ако съм намерил благоволение пред теб, моля те, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на трапезата на царя.

30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратница и опърничава! Не зная ли аз, че ти си избрал Есеевия син за свой собствен срам и за срам на майчината си голота?

31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти ще се утвърдиш, нито царството ти! Затова сега прати и го доведи при мен, защото непременно ще умре!

32 А Йонатан отговори на баща си Саул и му каза: Защо да бъде убит? Какво е направил?

33 Тогава Саул хвърли копието по него, за да го удари, и Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.

34 Тогава Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна на втория ден от новолунието, защото беше наскърбен заради Давид, понеже баща му го беше опозорил.

35 И на сутринта Йонатан излезе на полето за уговорката с Давид и с него беше едно малко момче.

36 И той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.

37 Когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан извика след момчето и каза: Не е ли стрелата по-нататък теб?

38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, тичай, не стой! И момчето на Йонатан вдигна стрелата и се върна при господаря си.

39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха за работата.

40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето си и му каза: Иди и ги занеси в града.

41 И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.

1-а Царе 20:41 - Pact Between David & Jonathan
Pact Between David & Jonathan
42 После Йонатан каза на Давид: Иди си с мир, както и двамата се заклехме в ГОСПОДНОТО Име и казахме: ГОСПОД да бъде между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! Тогава той стана и си отиде, а Йонатан отиде в града.

<< ← Prev Top Next → >>