Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible
Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Новият завет / 3 Ездра

Синодалната Библия - 1924

2 Ездра 3 Ездра Товит

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

1 Но когато, син ми влезе в брачния си чертог, той падна и умря.

2 И всички ние обърнахме светилниците, и всичките ми съграждани станаха да ме утешават, и аз почивах до нощта на другия ден.

3 А когато всички престанаха да ме утешават, за да ме оставят на спокойствие, аз станах през нощта, побягнах и дойдох, както виждаш, на това поле.

4 И мисля да се не връщам вече в града, а да си остана тук, да не ям, нито да пия, но непрестанно да плача и да постя, докле умра".

5 Като оставих размишленията, с които бях зает, аз с гняв й отговорих и казах:

6 "о, най-безумна от всички жени! не виждаш ли нашата скръб и това, що ни се случи, -

7 че Сион, нашата майка, чрезмерно скърби, крайно е унизена и горко плаче?

8 И сега, когато ние всички скърбим и тъжим, защото всички сме нажалени, нима ти ще тъжиш само за сина си?

9 Попитай земята, и тя ще ти каже, че тя именно трябва да оплаква падането на толкова много нейни рожби,

10 защото всички родени от нея отначало и други, които ще произлязат, почти всички загиват, и толкова много от тях се предават на изтреба.

11 И тъй, кой трябва повече да тъжи, ако не оная, която е изгубила такова множество, а не ти, която скърбиш за едного?

12 Ако ми кажеш: моят плач не прилича на плача на земята, защото аз изгубих плода на утробата си, който съм носила с тъга и родила с болки,

13 а земята изгубва според свойството си - настоящето множество по нея както отхожда, тъй и дохожда; -

14 и аз ще ти кажа, че както ти с мъка си родила, тъй също и земята дава своя плод на човека, който отначало я обработва.

15 Поради това въздръж се сега от скръбта си и мъжествено пренеси загубата, що те е постигнала.

16 Защото, ако признаеш, че Божието определение е праведно, ще получиш, когато му дойде времето, сина си, и ще бъдеш прославена между жените.

17 И тъй, върни се в града при мъжа си".

18 Но тя каза: "няма така да направя, няма да се върна в града, но тук ще умра".

19 Като продължавах да говоря с нея, аз рекох:

20 "не прави това, но чуй съвета ми. Защото колко са неволите на Сион? Утеши се заради скръбта на Иерусалим.

21 Защото ти виждаш, че нашето светилище е опустошено, нашият олтар е съборен, храмът ни е разрушен,

22 псалтирът ни е унизен, песните млъкнаха, радостта ни изчезна, светлината на светилника ни угасна, ковчегът на завета ни е разграбен, Светинята ни е осквернена, и името, което нам е наречено, почти е поругано, децата ни позор претърпяха, свещениците ни са избити, левитите ни са в плен отведени, момите ни са осквернени, жените ни претърпяха насилие, праведниците ни са отвлечени, децата ни загинаха, момците ни са в робство, юнаците ни изнемогнаха;

23 и, което е най-тежко, знамето на Сион изгуби славата си, защото е предадено в ръцете на ония, които ни мразят.

24 Затова остави голямата си тъга и отложи многото скърби, за да се смили над тебе Всесилният, и Всевишният да ти даде успокоение и облекчи мъките".

25 При тия ми към нея думи лицето й и погледът й неочаквано светнаха, и ето, видът й стана бляскав, тъй че аз, уплашен от нея, размислях, какво ще е това нещо.

26 И ето, тя изведнъж извика толкова силно и толкова страшно, че от тоя неин вик земята се разлюля.

27 И аз видях: и ето, жената вече не ми се явяваше, но се градеше град, и мястото му се отбелязваше върху широки основи, и аз, уплашен, високо извиках и казах:

28 "де е ангел Уриил, който отначало дохожда при мене? защото той ме доведе до такова изумение, в което целта на стремежа ми се изгуби, и молитвата ми се обърна на злословие".

29 Когато говорех това, той дойде при мене;

30 и ме видя, и ето, аз лежах като мъртъв и в несвяст; той ме улови за дясната ръка, подкрепи ме и, като ме изправи на нозе, каза ми:

31 "какво ти е? защо разумът ти и чувствата на сърцето ти са смутени? От какво се смущаваш?"

32 "От това, му отговорих аз, че ти ме остави, и, постъпвайки по твоите думи, излязох на полето, и ето видях, и още виждам онова, за което не мога да разправя".

33 А той ми каза: "стой мъжествено, и аз ще ти обясня".

34 "Казвай ми, господарю мой, рекох аз, само не ме оставяй, да не умра напразно;

35 защото видях, което не знаех, и чух, което не зная.

36 Моето чувство ли ме лъже, или душата ми бълнува насъне?

37 Затова моля те, да обясниш на мене, твоя раб, това мое изумение". Като ми отговаряше, той каза:

38 "слушай ме, и аз ще те науча и ще ти обясня онова, което те уплаши: защото Всевишният ще ти открие много тайни.

39 Той вижда твоя прав път, че ти непрестанно скърбиш за народа си и силно тъжиш за Сион.

40 Това значи видението, което преди малко ти се яви:

41 жената, която видя, че плаче, и ти се мъчеше да утешиш,

42 която сетне стана невидима - а теб се яви град, който се зидаше -

43 и която ти разказа смъртта на сина си, ето какво значи:

44 жената, що ти видя, това е Сион. А което ти каза оная, която ти видя като град, току-що наченал да се зида,

45 че тя трийсет години била неплодна, с това се посочва, че през трийсет години в Сион още не била принасяна жертва.

46 След трийсет години неплодната родила син: това беше тогава, когато Соломон създаде града и принесе жертви.

47 А дето ти каза, че с труд го отхранила, това беше обитаването в Иерусалим.

48 А дето ти каза, че син й, като влязъл в чертога си, паднал и умрял, това беше падането на Иерусалим.

49 И ето, ти видя подобието й, и как тя скърбеше за сина си, мъчеше се да я утешиш за станалото: това трябваше да ти се открие.

50 А сега Всевишният, като вижда, че ти скърбиш от душа и от все сърце страдаш за него, показа ти светлината на славата му и неговата красота.

51 Тъкмо за това ти заповядах да живееш на полето, дето няма къща.

52 Аз знаех, че Всевишният ще ти покаже това;

53 затова и заповядах да дойдеш на полето, дето не е положена основа на здание.

54 Защото не можеше да съществува дело на човешко строение там, дето начеваше да се показва градът на Всевишния.

55 И тъй, не бой се, и да се не плаши сърцето ти, но влез и погледни блясъка и великолепието на строежа, колкото могат да виждат очите ти.

56 След това ще чуеш, колкото могат да чуват ушите ти.

57 Ти си по-блажен от мнозина и си повикан при Всевишния, както малцина.

58 Утре през нощта остани тук, -

59 и Всевишният ще ти покаже видение на най-велики дела, които Той ще извърши за обитателите земни в последните дни".

60 И спах през оная нощ и през следната, както ми той заповяда.

<< ← Prev Top Next → >>