Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible
Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Новият завет / 1-а Макавейска

Синодалната Библия - 1924

Иудит 1-а Макавейска 2-а Макавейска

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16

1 И вместо него се издигна син му Иуда, който се наричаше Макавей.

2 И помагаха му всички негови братя и всички бащини му привърженици, и с радост водеха войната на Израиля.

3 Той разшири славата на своя народ; той се обличаше в броня като исполин, препасваше си военните оръжия и водеше война, бранейки с меч опълчението;

4 той приличаше на лъв в своите работи и беше като лъвче, което рика за плячка;

5 той преследваше беззаконните, издирваше ги и изгаряше ония, които размиряваха народа му.

6 И от страх пред него се смириха беззаконните, и всички, които вършеха беззаконие, се смутиха пред него, и успешно стана спасението с неговата ръка.

7 Той огорчи мнозина царе и зарадва Иакова със своите дела, и паметта му ще се благославя вечно;

8 премина по градовете на Иудея, изтреби там нечестивците и отвърна гнева от Израиля;

9 прочу се до крайните земни предели и събра ония, които загиваха.

10 Тогава Аполоний събра езичниците и от Самария - многобройна войска, за да воюва против Израиля.

11 Иуда узна туй и излезе насреща му, разби го и го уби; и паднаха много убити, а останалите избягаха.

12 И взе Иуда плячката им, взе и Аполониевия меч и се би с него през всички дни.

13 И чу Сирон, военачалник на Сирия, че Иуда събра около себе си люде и множество верни, които излизат с него на война,

14 и каза: ще си създам име и ще се прославя в царството, ще се бия с Иуда и с тия, които са с него заедно и които презират царската дума.

15 И реши да иде, и тръгна с него силно пълчище нечестивци да му помагат и да отмъстят на Израилевите синове.

16 Когато наближиха до височината на Веторон, Иуда излезе насреща им с твърде малцина,

17 които, като видяха идещата насреща им войска, казаха на Иуда: как можем толкова малцина да се бием с такова силно множество? И ние съвсем ослабнахме, понеже днес още не сме яли.

18 Но Иуда им каза: лесно е и мнозина да попаднат в ръце на малцина, и у небесния Бог няма разлика - мнозина ли да спаси, или малцина;

19 защото не от голямата войска зависи победата във война, но от небето дохожда силата.

20 Те идат срещу нас с голяма гордост и нечестие, за да изтребят нас, жените ни и децата ни, и да ни ограбят;

21 а ние се бием за нашите души и за нашите закони.

22 Той Сам ще ги смаже пред наше лице; а вие недейте се плаши от тях.

23 Като престана да говори, той внезапно се хвърли върху тях, и Сирон биде разбит, също и войската му пред него.

24 И те го гониха по спуска на Веторон до самата равнина; и паднаха от тях до осемстотин мъже, другите пък избягаха във Филистимската земя.

25 И почнаха всички околни езичници да се боят и страхуват от Иуда и братята му.

26 Дойде и до царя името му, и всички народи разказваха за битките на Иуда.

27 А когато чу тия думи цар Антиох, пламна от гняв и прати, та събра всички сили на царството си - твърде силно пълчище;

28 отвори хазната си и даде на своите войски годишна заплата, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай.

29 Но видя, че среброто се привърши в хазната, а данъците в страната са оскъдни поради вълнуванията и разорението, що той произведе в земята, унищожавайки законите, които съществуваха от старо време.

30 И почна той да се страхува, че не ще му достигне, освен само за еднаж или дваж, за издръжка и подаръци, които преди с щедра ръка раздаваше, и в това надмина предишните царе.

31 Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.

32 А царските работи от река Ефрат до Египетските предели възложи на Лисия, човек знаменит, който произлизаше от царски род,

33 също и възпитанието на сина си Антиоха, - доде се той завърне;

34 и предаде му половината от войската и слоновете и му даде заповед за всичко, що поиска, и за жителите на Иудея и на Иерусалим, -

35 да прати против тях войска, да смаже и унищожи мощта на Израиля и остатъка от Иерусалим, да изтреби паметта им от онова място

36 и да засели във всичките им предели другоплеменни синове, като раздели с жребие земята им.

37 Царят пък взе другата половина войска, тръгна от столицата си Антиохия, в сто четирийсет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи горните страни.

38 Лисий избра Птоломея, син на Доримена, Никанора и Горгия, силни мъже измежду приятелите на царя,

39 и прати с тях четирийсет хиляди мъже и седем хиляди ездачи, да идат в Иудейската земя и да я разорят, според както бе заповядал царят.

40 Те тръгнаха с всичката си войска и дойдоха, та се разположиха на равнината до Емаум.

41 Тамошните търговци чуха името им, взеха твърде много сребро, злато и слуги и дойдоха в стана да купуват роби израилски синове; към тях се присъедини и войската на Сирия и на другоплеменните земи.

42 Видя Иуда и братята му, че се умножиха бедствията, и че войските се разположиха на стан в техните предели; узнаха и за заповедта на царя, която беше дал да изпълнят над народа, да го погубят и изтребят.

43 И говореха всеки на приятеля си: да въздигнем хвърления долу наш народ и да се бием за нашия народ и за светинята.

44 И събра се голямо множество, за да бъдат готови за война и да се помолят и изпросят милост и съжаление.

45 Иерусалим беше необитаем като пустиня; от природните му жители нямаше ни кой да влиза в него, ни кой да излиза из него; светилището беше потъпкано, и синове на чужденци бяха в крепостта му; той стана жилище на езичници; и отне се веселието от Иакова, и не се чуваше свирка и цитра.

46 И тъй, те се събраха и отидоха в Масифа срещу Иерусалим, защото по- рано у израилтяните мястото за молитва беше в Масифа.

47 И постиха в тоя ден, туриха върху себе си вретища и пепел на главите си и раздраха дрехите си;

48 разтвориха книгата на закона, една от тия, които езичниците диреха, за да напишат на тях изображенията на своите идоли,

49 и донесоха свещеническите одежди и първородните и десятъка; и свикаха назореите, които бяха изпълнили дните си,

50 и високо извикаха към небето: какво да правим с тях и къде да ги отведем?

51 Твоето светилище е потъпкано и осквернено, и Твоите свещеници са в скръб и унижение.

52 И ето, събраха се против нас езичниците, за да ни изтребят. Ти знаеш, що кроят те против нас.

53 Как можем устоя пред тяхното лице, ако Ти не ни помогнеш?

54 И затръбиха с тръби и викнаха с висок глас.

55 След това Иуда тури вождове на народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

56 И казаха на ония, които правеха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на людете страхливи, щото всеки от тях, според закона, да се върне у дома си.

57 Тогава се дигна опълчението и се разположиха на стан на юг от Емаум.

58 И каза Иуда: опашете се, и бъдете мъжествени и готови за утре да се ударим с тия езичници, които са се събрали против нас, за да погубят нас и нашата светиня.

59 Защото по-добре е да умрем в сражение, нежели да гледаме бедствията на нашия народ и на светинята.

60 А каквато е волята на небето, тъй да бъде!

<< ← Prev Top Next → >>