Holy Bible project logo icon
FREE OFF-line Bible for Android Get Bible on Google Play QR Code Android Bible
Holy Bible
for Android

is a powerful Bible Reader which has possibility to download different versions of Bible to your Android device.

Bible Verses
for Android

Bible verses includes the best bible quotes in more than 35 languages

Pear Bible KJV
for Android

is an amazing mobile version of King James Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible BBE
for Android

is an amazing mobile version of Bible in Basic English that will help you to read this excellent book in any place you want.

Pear Bible ASV
for Android

is an amazing mobile version of American Standard Version Bible that will help you to read this excellent book in any place you want.

BIBLE VERSIONS / Синодалната Библия / Новият завет / 2-а Макавейска

Синодалната Библия - 1924

1-а Макавейска 2-а Макавейска 3-а Макавейска

Глава 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15

1 След три години дойде слух до Иуда и до ония, що бяха с него, че Димитрий, Селевков син, доплувал до Триполското пристанище със силна войска, сухопътна и морска,

2 и, като превзел страната, убил Антиоха и настойника му Лисия.

3 А някой си Алким, който по-преди бил първосвещеник, но който през смутните времена доброволно се осквернил, като размислил, че за него няма никак спасение и достъп до свещения жертвеник,

4 в сто петдесет и първата година дойде при цар Димитрия, донесе му златен венец и палма, а още и маслинени клончета, които се смятаха за принадлежности на храма; в тоя ден Алким нищо не предприе.

5 А щом улучи време, благоприятно за безумния му замисъл, когато бе повикан от Димитрия в събранието на съвета и попитан, в какво разположение и настроение се намират иудеите, той отговори на това:

6 "тъй наречените иудеи асидеи, чийто вожд е Иуда Макавей, поддържат война и дигат бунтове, като не дават на царството да достигне благосъстояние.

7 Затова аз, лишен от честта на дедите ми, сиреч от свещеноначалство, дойдох сега тука,

8 първо, защото искрено милея за това, що е царево, и второ, защото имам предвид моите съграждани; и наистина, от безразсъдъка на тия люде немалко страда целият наш народ.

9 А ти, царю, след като узна за всичко това, погрижи се за страната и за угнетения наш род според достъпното за всички твое човеколюбие:

10 докле има Иуда, не може да има мир".

11 Когато изказа това, другите съветници, които имаха неприязън към Иуда, още повече възбудиха Димитрия.

12 Той веднага повика Никанора, под чиято ръка бяха слоновете, и, като го назначи за военачалник в Иудея, проводи го

13 със заповед да погуби Иуда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алкима да постави за първосвещеник на великия храм.

14 Тогава езичниците, които бяха побягнали из Иудея от Иуда, на тълпи се събираха при Никанора, гледайки на злочестията и неволите иудейски като на свое благоденствие.

15 А иудеите, като чуха за Никаноровия поход и за присъединяването към него на езичниците, посипаха си с пръст главите и се молеха Ономува, Който е определил довека Своя народ и винаги явно защищавал Своя дял.

16 По заповед на своя вожд те бързо се дигнаха оттам и се срещнаха с тях при село Десау.

17 Симон, брат Иудин, излезе на бой с Никанора, но скоро, поради внезапно нападение от неприятелите, претърпя леко поражение.

18 Впрочем Никанор, като чу колко храбри и колко смели в битките за отечеството са ония, които бяха с Иуда, побоя се да реши делото чрез кръвопролитие;

19 затова той прати Посидония, Теодота и Мататия да сключат с иудеите мир.

20 След дълго разсъждение върху това и, след като вождът съобщи за това на народа, всички проявиха единодушие и се съгласиха за спогодба.

21 Те определиха ден, в който трябваше да се съберат насаме; и, когато денят дойде, поставиха за всекиго особено седалище.

22 А Иуда постави на сгодни места въоръжени люде да бъдат готови, да не би от страна на неприятелите внезапно да последва някакво злодейство. Съвещанието стана мирно.

23 Никанор престоя в Иерусалим няколко време, без да стори нещо лошо, и разпусна събрания народ.

24 Той постоянно имаше Иуда със себе си и беше душевно разположен към тоя мъж:

25 убеди го да се ожени, за да има деца. Иуда се ожени, успокои се и се наслаждаваше на живота,

26 Алким пък, като гледаше взаимното им разположение и сключения помежду им съюз, окопити се, отиде при Димитрия и каза, че Никанор има враждебни към царството намерения, защото назначил Иуда, зломишленик на царството, за свой приемник.

27 Царят, разгневен и раздразнен от клеветите на тоя злодей, писа на Никанора, че е твърде недоволен от такъв договор, и поръча да изпратят веднага Макавея окован в Антиохия.

28 Като узна това Никанор, смути се; той беше огорчен, задето трябваше да отблъсне установения съюз с един човек, който не беше сторил нищо несправедливо.

29 Но понеже не биваше да се противи на царя, той дебнеше удобен случай да изпълни това с хитрост.

30 А Макавей, като забеляза, че Никанор почна да се отнася с него по- строго и в обикновените срещи стана по-груб, и като заключи, че не от добро иде тая грубост, събра немалък брой от намиращите се при него и се скри от Никанора.

31 Когато последният узна, че Иуда изкусно го надхитрил, отиде във великия и свет храм, когато свещениците принасяха установените жертви, и заповяда да му предадат тоя мъж.

32 А когато те с клетва твърдяха, че не знаят, де се намира оня, когото търси,

33 той протегна дясна ръка към храма, закле се и каза: "ако не ми дадете Иуда вързан, тоя храм Божий ще сравня със земята, ще разоря жертвеника и ще въздигна тука славен храм на Диониса".

34 Каза това и си отиде. А свещениците, простирайки ръце към небето, молеха всякогашния Защитник на нашия народ и думаха:

35 "Ти, Господи, Който от нищо нямаш нужда, си благоволил тоя храм да бъде място за Твое обитаване помежду ни.

36 И сега, Светий Господи на всяка светиня, запази навеки неосквернен тоя недавна очистен дом и затвори неправедните уста".

37 На Никанора посочиха някого си Разиса от иерусалимските старейшини като приятел на гражданите, който имаше твърде добра слава и за своето доброжелателство биде наречен баща на иудеите;

38 в предишните смутни времена той беше откъм страната на иудейството и от все сърце даваше за иудейството и тяло и душа.

39 Никанор, като желаеше да покаже, каква омраза питае против иудеите, прати повече от петстотин войници да го хванат,

40 понеже мислеше, че, като го залови, ще им причини нещастие.

41 А когато тълпата щеше да превземе кулата и насиляше дворните врата, когато вече бе заповядано да донесат огън, за да запалят вратата, той, намирайки се в неизбежна опасност да бъде хванат, се прободе с меч,

42 като предпочиташе доблестно да умре, нежели да падне в ръце на беззаконници и недостойно да обезчести благородството си.

43 Но, понеже ударът от бързина излезе несполучлив, а тълпите вече се вмъкваха във вратата, той се затече смело на стената и храбро се хвърли от нея върху тълпата народ.

44 А когато стоещите бързо се отместиха, и остана празно пространство, той падна помежду им в средата.

45 Дишайки още и пламнал от негодуване, без да гледа кръвта, която се лееше като ручей, и тежките рани, той стана и, като потърча през тълпата народ, спря се на една стръмна скала.

46 Когато вече съвсем му изтичаше кръвта, той си изтръгна вътрешностите, сграбчи ги с две ръце и ги хвърли в тълпата, молейки Господаря на живота и духа пак да му даде живот и дишане; така свърши той живота си.

<< ← Prev Top Next → >>